Eklypta (Галя)
3 2
3.11.2007 г., 18:45 ч.

Untitled 

  Поезия
762 0 5

Слънцето пада  с трясък,

настъпва непрогледна тъмнина,

сърцето ти проядено се къса

и напразно търсиш изгубената светлина.

 

Пълзиш на колене в праха и молиш,

крещиш без глас в пустинен свят,

безпомощни сълзи се стичат,

сълзи от страх, сълзи от вик,

сълзи от смях зловещ,

сълзи, в които ти се давиш...

И чувстваш, че си прекалено уморен,

не търсиш нищо, нищо не искаш да знаеш,

парчетата лежат пред теб,

вратите се затварят.

 

Тогава някой те целува...

Ледени устни докосват парещо чело,

две очи се мъчат в мрака да те видят,

две празни очи, със замръзнали в тях сълзи.

© Галя Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??