Слънцето пада с трясък,
настъпва непрогледна тъмнина,
сърцето ти проядено се къса
и напразно търсиш изгубената светлина.
Пълзиш на колене в праха и молиш,
крещиш без глас в пустинен свят,
безпомощни сълзи се стичат,
сълзи от страх, сълзи от вик,
сълзи от смях зловещ,
сълзи, в които ти се давиш...
И чувстваш, че си прекалено уморен,
не търсиш нищо, нищо не искаш да знаеш, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация