Скоро в сънния дъх
на мълчанието
несъшити
ще скитат мечти.
Ще се взирам
на огъня в капките
и на зимата
в летните дни.
Непокълнала
вяра
в ръцете ми
ще рисува
студени звезди;
с тишината
ще се посмеем,
че банално е
все
да боли.
© Геновева Христова Всички права запазени