Упование

Смутения ти поглед аз отново срещам

и дълго търся в него твоите черти,

но ето, в ъгълчето там съглеждам

една сълза издайно да блести.

И с тази мъничка искрица

аз свързвам любимия човек.

Човекът, който ме обича,

човекът, който е за мен човек.

Пътят ми в живота ще е труден

и рядко ще ме среща радостта,

но щом съм в тебе аз сигурен,

презрял я бих опасността.

Във труден час до мене щом застанеш,

аз мигом се превръщам във Икар

и бих те молил да останеш,

и да си верен мой другар.

И няма да е страшна нам тогава

на бурите житейски яростта,

защото тя ще ни калява,

защото нас ни свързва любовта.

Това съзвучие велико

на мисли, чувства, на дела,

това единство на мечтите,

навярно то е любовта.

1986 г.

гр. В. Търново