В приказката имаше лъчи и аромат на пролетни цветя.
В приказката имаше усмивка и дъх, разплискан между устни топли.
В приказката имаше и песен. Имаше и залез със дъга,
имаше и сълзи във смеха, и смях през разтуптяни вопли.
В приказката имаше поток, в чиито недра бълбука
древна притча за нощта, за гората, ветровете.
И изпод ручеите смирени още бликат капчици поука,
и живота обрисуват с танц на цветовете.
И молитва в приказката грееше
като очертание на прозорец за идните лъчи.
Кротко той разпръскваше ухание от вяра и надежди...
И сбираше ги тишината в общ венец от обич и мечти, ...