Някъде далече в тишината,
където царува самотата
живее едно дете на мрака,
което седи и чака
да дойде този ден
за него съкровен
и над земята да се надигне
и буря да се вдигне
както никога до сега
да погълне светлата доброта.
Да се храни с човешкото нещастие
и да убива сладкото щастие.
Да руши и да вилнее
да го спре - никой не ще посмее.
Слънцето като призрак изчезва
и светлината ярка я последва.
Мрак се стели навред
и черни облаци летят безчет.
Малката светулчица изгасва,
а нощта все така пораства
и хиляди тайни крие тя
зад бялата непрогледна мъгла.
© Амелия Йорданова Всички права запазени