Все към мене ти духаш, все към мене фучиш,
ураган си уплашен и гримиран горчиш...
А съм толкова влюбена и до глупост добра,
полетяла във бурята, преоткривам страстта
и изчезвам в теб есенно, губя дума и стих,
като листче, понесено от вълшебния миг...
И живея в омаята на прекрасни слова,
а ме питаш играя ли, ала без правила,
без закон и без котва, без спасителен бряг,
със очите на котка, но с невинност на сняг.
Все към мене ти духаш, все към мене фучиш,
от безветрие глухи, нежни думи мълчат... ...