Уроците на историята ми

29.08.2016 г., 17:45 ч.

Поезия

323 2 3

Е, аз няма да кажа:
"Ще се боря за теб",
когато решиш да си идеш.
Можеш ли да завържеш
с въжета звездите
да ти блестят посред зима
в прозорците?
Абсурдно, нали? Още повече,
че през многото зими
се опитваше да ги вържеш.
Не звездите. Планетите. За тополите.
Тц!
Земята продължава навъртането
около орбитата си.
Спрямо нея дори чувствата ни
измамно блестят и си представяме,
че са неподвижни.
Но когато си се завърнал
от поредния полет,
от дълбокия Космос пак в себе си,
де факто
нищо познато не виждаш.

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

contessa (Светла Асенова)

2016-08-31T23:46:28+03:00

Интересно...
Katriona (Кети Рашева)

2016-08-30T15:22:19+03:00

Твоя фенка съм, нали знаеш, чета те, въпреки че невинаги коментирам!
Kalia1117 (Лили Вълчева)

2016-08-30T11:17:17+03:00

Много, много интересен и запомнящ се стил, философията в тази творба не представя само едно послание, а няколко! Харесва ми!