Anita765 (Ани Монева)
296 11763
31.05.2010 г., 0:29 ч.

Урок 

  Поезия
947 0 22

 

Стиснал в шепи своята Вечерница,

по паважа стъпвал някакъв квартален луд.

Котките поглеждали го от кьошетата.

Лепнела мъглата. Впивала във вените му студ.

 

Някакво кутре отнякъде обаче

спънало се в изтънелия, закърпен панталон.

Лудият решил, че кученцето знак е.

Под ревера си намерил му най-топлия подслон.

 

Прозорците на къщите с учудване видяли

как две сърца от топлината затуптели във едно.

Стените на очите им се спукали, преляли.

Небето засълзяло, почувствало се някак по-само.

 

А лудият вървял, дори си тананикал

песничка със толкова незнаен, странен произход.

По улиците цял живот нали е скитал,

доволен бил, че живинка намерила към него брод.

 

И минувачите отново го посочили,

не посмели на другата страна да извъртят глава.

Прозрели вероятно, че започва се

от ръката, протегната към някого с човещина.

 

 

© Ани Монева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??