Моя обич, още безпризорна,
бродиш сред шубраци и мъгли.
Няма ли го светлият прозорец,
в този свят, на бури и стрели?!
Още пълна стомна си наливаш
с вяра, че ще срещнеш чуден знак,
в погледа на утрото сънливо.
Как не ти тежи, кажи ми как?!
Много ли ти бяха или малко
дверите, затворени пред теб?!
Сви се до прашинка – дребна, жалка,
а раздаваш пак вода и хлеб. ...