Урок... по неизбежни обстоятелства
Видях сълза, от нея се разсмях,
а онзи - плачещият, винаги запомни
суровият урок и не повтори
това, което в шепите му прах
създаваше... И всъщност го пороби...
И аз разбрах,
да плачеш е излишно,
когато можеш целия живот
с една гротеска просто да опишеш...
С гротеска просто да чертаеш нов...
Живот - познат на толкова момичета.
Така безбожно плосък, чак печален.
Когато можеш със една усмивка
да се докажеш, а и да си права...
Не съм блондинка. Може би е болест,
но не желая и да се продам....
Мъжът до мен е много отговорен
и много свикнал да живее сам.
Тогава, щом ме пусне до душата си
и заживее с мен добър живот
ще се предам...
за някои обстоятелства...
Но винаги ще бъда обезателно
готова за борбата с теб, Любов ! ! !
© Теодора Симеонова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Мда и аз харесах началото.
-
Най-прелестните сълзи са когато са от любов, дори тъгата от любов е красива и сладка, но не в това е смислието на стиха ти, а в дълбоката същност на обстоятелствата за които би се предала в ръцете на любовта, но готова за борба със нея!
Е, това наистина е урок!
Поздравления Доче! -
Има сълзи от болка,има и от радост!Поздрав!
-
Хареса ми.
-
Всичко ми хареса! Чудно!
-
укорът реален е ... борбата неизбежна... но любовта е вечна...обичай!
-
Харесах си началото.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Бори се с(за)тази Любов!
Поздравления!