29.08.2010 г., 19:48 ч.

Усещане 

  Поезия
1466 1 22
Чакаш ме... Както брегът чака морето –
търпеливост, която прилича на вричане.
Щом те видя така, нещо в сърцето
преобръща се и започва да бие поличбено.
И не знам дали не си оня пристан,
до който цял живот се мъча да плувам,
дето в него няма кристали и пръстени,
но, заспя ли, толкова цветен все го сънувам.
И не знам дали не си най-тихата гара,
по пейките скрила неказани думи
или прошумелият в мрака китарено
звън, който избира пътища стръмни. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ани Монева Всички права запазени

Предложения
: ??:??