Мирише пак на спарени партенки,
на пор излязъл слънцето да види,
на скунксове събрани на седенки,
на цяла купа с развалени миди.
Мирише на изправени чорапи,
на тоалетна в циганска колиба.
Мирише на провкиснали домати,
на непочистена от месец риба.
Мирише сякаш съм в бидон със зеле,
останало до юли в чорбалака.
Комплексна миризма навред се стеле
и от погнуса зъбите ми тракат.
Опитвам да налучкам още сходства.
Дъхът на изтрезняващ ме задавя.
Късметът не е мое благородство.
Как без късмет с вонята ще се справя?
След седем спирки въздух свеж ме чака,
на газове от бързащи машини.
Забързан като охлюв днес е влакът,
а аз се интегрирам и смърди ми.
© Валентин Йорданов Всички права запазени