Есенно е. Въздухът дори шепти.
Липсва вече лятото,
както вечно липсваш ти.
Не е тъжно. Просто е самотно.
Нали и клоните остават без листа?
Само от спомена за лятото е топло,
а в мен си ти и ме пазиш от студа.
Хладно е. Наоколо вятърът шепти.
Крача в първите листа на есента,
а от мислите ми мъничко боли.
Есенно е. В този сезон все ми се мълчи.
Той само усещане е -
за дъжд, уют и двете ти очи.
© Галина Кръстева Всички права запазени