25.06.2023 г., 21:28 ч.

Лятна утрин 

  Поезия
419 2 4

Навън звъни невинно песнопоят

на птиците, израснали в тъга.

Часът е ранен, но все още не е моят.

Мъглата се разнася с утринта.

 

Пералнята премята одеяло,

стаята изпълва въздух чист.

На Бродски бродя из душата-огледало.

Денят ми влиза през прозореца лъчист.

 

Навън е още девственото лято,

маранята ленива е в застой.

Душата ми празнува ренесанса

в природата, а още чака свой.

 

Животът е в мига на необята,

в прохлада на зачеващия ден.

И да го търсиш другаде, о братко,

ще се натъкнеш на тупик обезличен.

 

Животът е сега, на утринта в покоят,

на мисълта във бурното море.

И по-добре да си в дома изгнаник морен,

отколкото в света да луташ се без цел.

 

Без страст и вдъхновение не се живее,

но далеч по-зле е да си сам.

Защото интелектуалното е във косите вятър,

докато тленното е на душата храм.

 

 

© Хел Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??