Ако в бяла случайност се срещнем
и не знаем защо сме се спрели,
нека в полет усетят душите ни
колко мъка с любов ще разсеят...
Ако в болка се крие жестокото,
дето само сърце го измерва,
дето просто е обич в несбъдната
тишина и е само надежда,
нека стъпим на слънцето в жълтото,
да погалим на вятъра клоните,
да целунем в живота изпитото
и да сгреем самотните спомени.
Чак тогава в дъха ни ще пари
всеки пулс от най-тихия трепет,
ще усетим, че дните са рани
и че този път пулсът е верен.
© Геновева Христова Всички права запазени