Усещаш ли ръката ми, как сраства се със твоята?
пращящи кости чупещо наместват се в една...
Боли!... А тази болка е в душите параноята,
изгаряща на клада от греховни заревà.
Усещаш ли телата ни, покрити с обща кожа,
която с рани кървави ни скрива от света?...
Под твойта гръд аз своята бездомна ще положа...
душа в душа преливащи ще сторим чудеса...
Усещаш ли сърцето ми, туптящо в твоя ритъм,
притиснато в страстта ти и прескачащо в мечти?!
Над разума Красива от мига със теб политам
и нека съм нежива, Скъпи... нека да боли! ...