Аз казах:"Ще ме замениш",
а ти отрече.
Аз казах:"Ще ме заболи",
сякаш не ме чу...
Не вярвам вече в твойте думи,
Не вярвам...
Нали сега и той е по между ни.
Стига оправдания,стига...престани.
Стига си ме обвинявала,
боли до смърт, не виждаш ли?
Замени ме с други,
не една и две.
Замени ме лесно,
сякаш никога не съм била.
Сякаш Никоя не съм...и не съм била...
Нима искаш да се моля?
Не и този път...
Какво очакваш да ти кажа?
Преди да заговоря по - добре върви...
Ще кажа думи тежки
и много ще боли.
На мен ми стига, че ме смаза,
сърцето свое опази...
Ще оцелея...
Не за първи път.
Ще оживея,
но дали ще има следващ път?
Не очаквай да заплача,
вече и сълзите ми ги няма.
Не очаквай нищо...
Просто забрави!
09.06.06г. Добрич
© Теодора Всички права запазени
А да ли искам да водя чужд живот? Не...Но не е нужно да обяснявам...Както е казал един велик мислител: "Никога не обяснявай. Пред приятели не е нужно, а враговете няма да ти повярват".
Няма да обяснявам. Ти прецени в коя група ще си...