19.07.2024 г., 8:11 ч.

Усмивка 

  Поезия » Свободен стих
218 0 0
Докосвай ме нежно, само с поглед и усмивка...,тъй както дъждът докосва зрялото грозде през юли, топлият дъжд с влажният дъх на свобода. Аз съм забраненият плод и лудостта, която ти връщат спомена за младостта. Разцъфваща илюзия в очите на дете, остаряло за миг, отново се събужда...Треперят устните на мълчанието, защото искат да изкрещят, но нямат думи, чужд им е езикът на любовта...чужд им е вкусът на смелостта...единственото което знаят е болката. И се усмихват с болка, но се усмихват.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Lyudmila Stoyanova Всички права запазени

Предложения
: ??:??