ivanbardarov (Иван Бърдаров)
95 66
7.08.2015 г., 0:39 ч.

Усмивка виолетова 

  Поезия
462 0 7

Усмивка виолетова


Угасват световете
в един безкраен танц.
Изплъзва се живота
по гладък, хлъзгав гланц.


Прибират се отново,
след своя вечен път,
безкрай игриви атоми
навеки да заспят.


Изстива тихо, бавно
последна топлина.
Студът запълва тромаво
и тази долина.


Протяга се пространството
в усмивка виолетова
до пръсване на времето!
Приятно леко е!
Усети ли?

© Иван Бърдаров Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Здравей Бети! Бих го обърнал на "Тъй леко е! Усети ли?".

    Благодаря за предложенията! Знам, че в моя вариант накрая сричките са в повече и че ритъма се променя, но ... това при мен е начин на изразяване И заради това когато съм го писал и после премислял така съм го оставил Изкривено.
  • Протяга се пространството
    в усмивка виолетова
    до пръсване на времето!
    Усети ли? ... тъй леко е!
    (примерно)

    Хубаво пишеш!
  • Хей Рада, добро предложение! Браво! Само че така излиза, че усмивката се е разпръснала във времето, а аз искам да кажа, че самото време се пръсва и престава да съществува. Тоталния свършек на всичко
  • И на мен ми хареса! Ето един вариант за финал, но това е само приятелско предложение!
    Протяга се пространството
    в усмивка виолетова...
    Разпръсна се във времето-
    усети ли, усети ли?..................Обичам виолетово!
  • Настръхнах.Тома е прав.
  • Какво да се подобри?
  • Текстът ми хареса. Според мен финалът заслужава да се подобри.
Предложения
: ??:??