Душата ми
ще преведеш отвъд,
а лилиите в тъмното
ще плачат.
Лодкарю,
не протакай-
дълъг път
очаквам с нетърпение,
но влачат
водите Летини
косите си от скръб
и черни капчици
като от оникс светят.
Как искам да ги пипна!
Те...кървят...
и знам, докосна ли ги-
всичко ще забравя.
Душата ще изстине
в мъртва плът...
Не! Искам още малко
да си спомням
за слънцето,
за нежната любов,
за устни топли,
за ръце-лиани,
за болката,
за всичко изживяно...
Как искам ...
още малко да си спомням...
Но- време е
и тъй е по-добре...
По дяволите!
С шепите ще пия-
вода ли?!
Кръв ли
дяволско сърце
във тази бездна
през артериите си влива,
та толкова горчи
като пелин...
Горчи,но как опиянява!
Горчива е тук
сладката забрава!
Усмихваш ми се?!
Имаш ли лице
или е маска,
отразена от водата
това, което свети...
Не... и не... и не...
Въпросите са забранени тука
и няма да те питам-
все едно е.
Душата ми
ще преведеш отвъд,
а асфодели
в тъмното ще плачат...
Предела минах,
свършва дълъг път...
Спокойна съм...
Не ме бави, водачо!