Небето се стопи и се съблече
от младост, и от полет, и от синьо.
Морето не сънува изгрев вече,
за да блести. И стана на мастило.
С едно перце на птица отлетяла
от залеза ще си напиша песен.
Прегръдката ти - тя е одеяло.
И как е нежна мъркащата есен.
Хвани ме за ръка, че иде зима.
Ще седне на перваза вледенено.
А в приказката И единствено ще има
на вещицата старото вретено. ...