18.02.2018 г., 18:59 ч.

Утеха 

  Поезия
542 0 0

Ръка протягам и усещам,

нечия ръка в нощта.

Ръка протягам и се сещам,

че в нощта не съм сама.

 

Там е миналото време,

което в спомени теши,

че духът ми уморен е 

от измами и лъжи.

 

Там са дните ми щастливи.

Там е пролетният аромат.

Там звездите са красиви.

Там е целият ми свят.

 

Ръка протягам и се сещам ,

че в нощта не съм сама .

Ръката ми ръката среща- 

 опората на отминалите дни.

 

 

© Мария Георгиева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??