Утеха
Ето, мила, прибрах се
и днес съм уморен,
прегръдка, целувка, реално си щастие,
щом, мила, си близо до мен.
Радвам се с усмивката ти,
на прегръдката на ръцете ти в плен,
на гласът ти звънлив,
чувайки го в този дом всеки ден.
Ела да седнем, мила,
да пием по чаша вино,
да си кажем наздраве
и в тиха раздумка, какво е било.
Налей от онова червеното,
дето сутрин главата по-малко тежи.
По-малко ли? - сладка измама,
сипи си във чаша и ти.
Не е в хляба моята наслада,
не е и виното моята утеха,
само ти, мила, си моя награда,
когато към мене престъпваш полека.
Прошепни ми две думи избрани,
две твои красиви слова,
подплати ги нежно в съня ми,
и нека сладко със тях да поспя.
© Димитър Георгиев Всички права запазени