27.02.2018 г., 20:57 ч.

Утеха 

  Поезия » Свободен стих
583 0 2

Майчина целувка, когато сама си през нощта,

когат' до тебе нищо не достига - само зимната тъга.

И като дете в уплаха в пазвата ти се е свряла,

търсеща утеха, а всъщност търсиш я сама, нецяла.

 

И я откриваш пак у майчините длани,

дето сгряват твойте две оронени от сълзите страни

- и не тъгата, а утехата самата

крие се във най-чистите майчини очи.

 

Опряла о лицето си воал от аромата й,

сякаш потъвам аз във летен сън...

Заедно с кокичето отива си тъгата ми

и моля се с утехата ти по-силна да съм.

Отвън.

© Гергана Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??