joyce (Анна Банчева)
19 322
8.04.2018 г., 17:31 ч.  

Утопично християнство 

  Поезия
1688 1 4

Ако не е била разпъната душата

тъй както беше Той в Йерусалим,

защо страдание понесе на земята,

защо от гроб възкръсна Божий Син?

 

Ако не е възкръсвал никога в сърцето,

с живот различен не е осиял

духът и мислите ни мрачни в битието,

защо за нас живота Си е дал?

 

Ако на другия не сме до днес дарили

поне искрица от огъня в нас

и непростимото – все още непростили,

къде ще бъдем ний във Съден час?

 

Ако не можем да надмогнем наш’то его,

което непрестанно в нас бушува,

дори да търсим Бог и тичаме към Него,

вярата ни даже грош не струва!

 

Ако и в болката на друг не сме горяли,

понесли тежестта от чужди кръст,

защо въобще сме се родили и живяли

забравили, че ставаме на пръст?!

 

Ако Великден чества се веднъж годишно,

а в дните делнични е суета,

кому е нужно християнство утопично

заченато в заблуда и лъжа?!

© Анна Банчева Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

Великден »

26 място

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ти, Албенче! Най-голямата ми награда ще бъде да мотивирам поне един човек да се замисли и промени нещо към добро! Поздрави от мен!
  • Хубави въпроси задаваш, Анна! Предизвикват сериозен размисъл...Поздравления и успех в конкурса!
  • Благодаря ти, Меги! Поздрави на теб и на всички, които въпреки цялото си несъвършенство са превърнали Великден от мимолетен празник в начин на живот.
  • Замислящ стих и чудесен ритъм! Поздрави!
Предложения
: ??:??