Anita765 (Ани Монева)
296 11763
17.01.2015 г., 17:58 ч.

Утре 

  Поезия
538 1 11

Скъса се небето, бабо.
Виж, как се изцежда в улука.
Този земен път, в който се страда,
стъпка по стъпка се пада на внука.

Плаче небето, а греят очите ти,
синьото в тях не можа да си иде.
Искам пак да срешеш косите ми,
да усетя ръцете  ти колко са мили.

Липсва ми, бабо, тежката ласка,
дето затрупва тъги и несгоди.
Помня я още, с нея пораснах,
в трудности тя в душата ми броди.

Но толкова искам да я усетя,
като длан, със мазоли по нея,
като слънце, което да свети,
като молитва и свещ във неделя.

Виждаш ли, бабо, мъничко искам,
а се оказва толкова много.
Нищо, нека дъждът се изплиска.
Утре ще сложа цветята на гроба.

© Ани Монева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??