Вече спрях да се взирам назад
и да търся очите си в спомени.
В този див и задъхващ се свят
искам нашето утре да гоня.
Че от спомени много боли,
тъжно в тях любовта е стаена.
Те взривяват порой от сълзи,
и променят живота без време.
И какво, че през сто планини
днес догонваме слепи недели.
Често просто тъгата вали
щом откраднем си спомен от вчера. ...