Ветровете ли ме блъснаха в стената
или пък бурята сърцето ми отне?
Вълната се раздаде без остатък
и аз потърсих верните ти рамене.
На изгрева в лъчите златни
потапям цялата си нежна мисъл.
За нас ще бъдат безвъзвратни
моментите, които си описал.
Че “утре” тихо се промъква в сетивата
и гали на душата ми покоя.
А “днес” в сърцето ми е отпечатък,
очаквам да се срещнем след завоя! ...