Отивам си отново у дома - Тара, Елен ме очаква. Носи ли се още лимонова есенция, Елен щом мине, лъха ли утеха? Само това душата ми бленува. Едничка мисъл за спасение. Намерила спокойствието на иконата. Иконата, носеща лимонова есенция. Очакваща убежище за своята болка, товара с грижите си търпеливо нося. Винаги смела, винаги толкова силна и сякаш искаща да покоря света. Храбростта става ми спътница в живота. Ъгъл съм в кръглата стая на правилата. Рина безчет грижи, безпокойства. Ала те застиват с мисълта "утре ще му мисля".
"...ъгъл съм в кръглата стая на правилата." - Браво! такова попадение! А и аз на твоите години мечтах за талията на Скарлет и нейния твърд характер, но не можех да пиша такива стихове! Поздрав!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.