Утре, вятър щом задуха
пак на улицата глуха,
ще разпръсне и листата
на килимче по земята.
Само малките врабчета
със измръзнали крачета
ще чирикат свойте трели
по дървета оголели.
Долу пък, един Котак
ще облизва риж мустак,
хитро, хитро ще поглежда
с тайна някаква надежда...
Той не знай, че дебне тук -
там зад кофата с боклук,
старият, изпитан страж
Шаро - ветеранът наш.
© Валка Всички права запазени