Затвори ме в очите си от лед.

 И вече не видях небето – синьо.

Погледна ли на горе виждам сиво, облачно и мрачно.

 Но не вали.

Излъга ме да вляза във душата ти.

Направих го, потънах в мрака, паднах.

Тичах, изморих се и изгубих се.

Не видях звездите вече.

Те ме водеха по пътя.

Показа ми сърцето си - всичките хиляда части.

(Аз обичам да нареждам пъзели.)

Заиграх се и пропуснах времето, забързало край себе си.

Счупих си часовника и го изхвърлих.

Днес го завърших - сърцето ти.

Лягам си!

(Утре започвам да подреждам и моето.)