Потъвам в утрешния вестник.
На първа страница в заглавието
звучи Вапцаровата песен и
с мастило – чай от август,
се лее в космоса при Лайка.
Самотни лапички без пръсти
се лутат в търсене на майка си
и сеят стъпки кръстове.
Звездите гледат, притаени, как
удавник в утрешния вестник
крещи: „Нощта е бременна!
Луната нека да обесим!”
С горчиво ехото изпълва
вкусът на хорските кафета.
Човеци, тягостно безмълвни,
четат в пижами на райета.
© Силви Всички права запазени