УТРИНЕН ДЕН
Лутам се!Къде ли отивам!?
Някой да се провикне вместо тишината!
Луната ме кара сладко да заспивам
и виждам как скрива се светлината...
Усещам чуждо присъствие до мен,
което ме кара да горя, да цъфтя
като пъстроцветна иглика в гора,
за да дочакам утринния ден...
© Янислав Иванов Всички права запазени