И пак е сутрин.
За пореден път осъмнали,
не чули приказката на съня,
но благодаря на нощта за мисълта неосъзната.
В стая чу се сутрешният звън.
Дрън-дрън-мрън!
Поисках бързо да се озова отвън,
понеже туй искаше ми се да бе сън.
Ала не, туй беше сутрешният звън на самотата.
Таз възможност за пореден път да осъмна не в моята си стая.
Питам се...?
Свобода или самота бе туй вълнение неясно,
и в пълна с обикновени хора стая,
сънен звън понесе самотата ми.
© Alexs Всички права запазени