Планината още сладко спи,
загърната от млечна пелена.
Но, скоро слънцето ще заблести.
Ще поразроши зелените коси...
Ще махне пелената и тогава,
Тя ще отвори езерните си очи.
Ще се усмихне и с реките ще зашава....
Ще се разшуми планинската дъбрава.,.
Утро е. Така прекрсано!
То води ден! Не е ли прекрасно?
© Маргарита Ангелова Всички права запазени