Нощта съблече роклята си тъмна
и утро от копнежа ми роди,
със тази звездна блудница осъмнах
и сънищата във очите ти...
И в онзи шепот на душевни трели
докосвах те със устните си аз,
прегръщах те в бездъхови постели,
разпъвах се на кръст от жива страст...
Как искам някога все пак да паднат
косите ти на раменете ми,
смехът ти да е вечната ми младост,
ръцете ти да са крилете ми...
И да повярвам, че си пролет бяла,
разлистена от мъжки сънища -
с южняка плодоносен дъх наляла
в любов и споделено бъдеще.
© Михаил Цветански Всички права запазени
разлистена от мъжки сънища
Хареса ми!