Сънят, от който идвам,
отдавна вече свършил е
и сенките гротескни, плашещи,
отдавна слънцето прогони.
Разтрий очи, подай ръцете си
и ще усетиш музиката на душата ми -
за теб трепти тя в утринта,
окъпана във ранен бисер.
В подарък дай косите си на вятъра
и нека вае нежните ти форми,
като цветче разкрий душата си,
срещни деня със трепет и усмивка.