Автобусът запази тайната ни.
Пътят беше достатъчно дълъг,
за да се изниже просташки бързо...
Потъвахме в тотално нощно безвремие!
Такава утеха не съм изпитвала...
Напуснахме морето и се устремихме насам.
Поне транспортното средство ни съдействаше... донякъде!
ПО ДЯВОЛИТЕ!!
За нищо на света не исках да виждам изгрева,
прокрадващото се сутрешно слънце.
Крадецът на праскови!
Тънка червена линия беше границата между нас, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация