Стоя...

и взирам се в звездите -

ярки и недостижими,

и мисля пак за дните -

тежки и непреодолими...

Стоя...

и се моля на небето -

красиво и далечо,

и мисля за времето, в което -

уж всичко беше вечно...

Стоя...

и чакам в самота -

безразлична, уморена,

ненавиждам този свят от нищета -

клета, омърсена...

Стоя...

и чакам на прозорчето си тясно -

объркана и наранена,

и проклинам всичко бясно -

тиха и сломена...

Стоя...

и вятърът ме гали -

свободен, топъл,

пепелта в душата ми разпали -

тих, лиричен вопъл...

Стоя...

и утре, щом се съмне,

премръзнала, недоразбрана,

с утрото  душата ми ще гръмне

и ще бъда вечно разпиляна...