23.04.2007 г., 0:58 ч.
Утрото самотно, се пробужда...
Брои часовникът до пет,
раздира сякаш тишината.
Пронизва моето сърце
с безброй стрели в тъмата.
И всяка мъничка стрела,
е миг от наниза изпъстрен
от много минали лета
и хиляди нощи пропуснати.
Брои часовникът безмилостно,
с ритъма на моето сърце.
Напразно взирам се да видя
от спомен блед, едно лице...
Остана далече и е вече чуждо
всеки ден, всяка нощ до днес.
А утрото самотно... се пробужда...
Часовникът брои до шест...
© Пепа Деличева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Тъжен стих, изпълващ с размисъл. Така е - не трябва да губим време да обичаме, да бъдем с любимите хора и да им показваме обичта си, защото времето лети и не се знае колко дълго ще бъдем заедно. Хареса ми.
-
Тъжен,но м,ного хубав стих!
Поздрав! -
Самотно или не, по-важно е да дочакаме утрото!
А утрото винаги е по-мъдро...
Поздрави!
-
Браво Пепи!
Много ми хареса!
Всеки има понякога своите самотни утра! -
Макар и тъжен, стиха ти е прекрасен!
Браво!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
хубав финал!