“И ти отпущаш пламнала ръка
и тръгваш, поглед в тъмнината впила,
изгубила дори за сълзи сила -
Аз искам да те помня все така.”
Д. Дебелянов
По път нелек съдбата ме поведе
и вярвах, че до сетния си дъх ще го вървя със тебе.
Аз крачех смело – ти не издържа –
продаде хилавата си душа.
Сама срещу неволите вървях,
на бурите житейски устоях.
Омраза във сърцето не таях,
не сторих зло или пък грях.
Познах сълзи и радост крехка,
познах тъга – изпепеляваща, зловеща.
И носех своя кръст с надежда,
че има край на мъката човешка.
Не молих, не преклоних глава,
компромиси не правих с съвестта.
Предателството няма да простя.
По пътя продължавам да вървя.
Това, което имам днес, ми стига
и гордост чиста в мен напира,
че майка съм сега щастлива
на две прекрасни, мили същества –
моите обичани деца.
•••
Не всеки със живота в надпревара
успява да получи таз награда!
01.06.2006
© Румяна Стоянова Всички права запазени