28.01.2010 г., 9:05 ч.

Уви! 

  Поезия
642 0 0
Понякога не знаеш какво те очаква,
понякога не знаеш, че ще боли,
търсиш причината в себе си...
Напразно ли бе всичко, кажи?
Очите ми теб търсят,
ръцете да те прегърнат копнеят,
дори само лицето си до теб да опра -
ще е достатъчно преди всичко в мен да умре!
Неочакван обрат - уви!
Сега... няма мечти, няма надежди,
няма копнеж, само тъга и самота.
В мен ли бе вината? - Не знам! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Симона Стоянова Всички права запазени

Предложения
: ??:??