В безбрежен унес

1.11.2008 г., 17:12 ч.

Поезия » Любовна

437 0 0

Все някога,
в безбрежен унес,
ще се запомним –
в есенно начало.
И спомен да съм
още не желая…
по малко си тръгвам,
и …връщам се,
танцувам в края на лятото -
една напред, две назад,
едва ли някога така,
ще изкача върха,
но важно е, че се опитвам,
не мушкам с лакти,
не късам с нокти,
със зъби не раздирам,
стоя в тишината,
благословение ме топли
и помощ все намирам…

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

В безбрежен унес

Свързани произведения

Коментари

Предложения