6.10.2010 г., 17:27 ч.
В безтегловност
Там, където
нито ти, нито аз
някога сме били,
но все пак ни е имало,
там все още
дишат непознати мечти
и са оживели
въздушните ни мисли,
а ние въздишаме
по загрижените си Съдби
и планираме бъдещите си срещи...
Там, където
мен самата
ме е нямало,
но пък ти си бил
и си чакал
в необятността
с премръзналите си мисли,
там си скривал
удавени дихания,
като си се ослушвал
за нежните ми стъпки
и стенел с непознати звуци.
Там, някъде,
е мрак,
а тук,
където си се стаил,
всичко е онемяло
и умират потайни шепоти,
падащи бавно
и си валят самотни звезди...
Там, далече,
където все още
ние не сме били,
но се очаква да бъдем,
са приспани
утрините на дните ни
и пак там
ни очакват изтънели,
незадоволени нощите ни,
като са се кръстосали
невероятно пътищата ни
и пак там
са се срещнали погледите ни,
потънали в безтегловност
и оттогава са неразделни...
© Светлана Тодорова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Някъде там
съм
избрал
пътя ти
до сърцето си
разбило
хиляди
болки
и строшило
оковите
на разминаващи
брегове
слели
се на
един остров
от Лунния
кръг
разгърнат
от нас
в мечтите
някъде
от преди...
където
ще сме пак там
само
аз и ти... -
Веси, Николина, Антоан благодаря ви от сърце! Радвам се, че ви е заредило вдъхновението ми и че сте се замислили над мистични неща. Философията на живота понякога ни заставя да го направим и по този начин!
/ извинете ме за забавянето на отговора, имах тежък ден / -
И аз харесах
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Някъде там
съм застанала
в центъра на Вселената
някъде пак
съм разгадала пътя към теб
и дълбоко замислена
те очаквам
и знам, че миналото
не съществува
бъдещето липсва
има само едно необятно Настояще....