В безвремие ли пак да се описвам,
когато в източната част на моя ум,
едва ме тайничко прелиства
налудничаво - страшен шум.
Полудяла със времето. О, Боже!
Дори разкрила съм си всичко мое...
Къде да скрия надеждата си, пусната от горе,
където затрупала съм всичко твое...
И как да се обърна пак към дъното...
... дъното, където съм рисувала очи...
Как? Че то за миг дори не се е сбъднало...
... дъното, където мислила съм някога мечти... ...