В бистро
Възчудно как, за зло или добро,
възседнах стол в кокетничко бистро.
Току на облегалка сложих гръб,
кафе пристигна, за да правя ,,сръб".
В уши ми се набиваше шансон,
кога фиксир загадъчен миньон.
Веднага преценил като бонбон,
най-важното – съвсем без компаньон.
А крак връз крак с изящен маниер...
ми грабна поглед черен жартиер.
Съм вдянал, ме преценяхте наум,
плющейки баклава с рахат локум.
Под дрезгавия глас на Азнавур
пристъпих и прокашлях се: ,,Бонжур!"
Вий поглед фърлихте ми с плам и жар,
поднесох Ви аз огън за цигар.
Ей, Бога ми, но Вашият фасон
у моя милост предизвика стон.!
Ме прасна с изненада феромон,
що би капичнал сигурно и слон.
И аз, същински джентълмен гарсон,
съвсем попитал Ви в добрия тон:
,,Сте, Вие, вероятно от Париж?"
Възкликнали: ,,Почти познал! Мъглиж!"
© Vasil Ivanov Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
😂😂😂 ...
Лулу, Васко, обичам ви... -
Ми ха така де! Те това - пиниз!
Та всички воайор да ни кириз.
И нека завист да ги изяде,
кога в леглото двама ни виде! -
Аз цяла за един сеир живей,
не може лесно да го пропилей,
дръпнете тез завеси да се вижда
дори и котки вън да ни завиждат... -
Какво Ви пука всъщност? Поркуа?
Но нека продължим сега игра.
Че тука всички, най-подир...
на гръб наш правят си сеир. -
Ми то пък ако стая да смени
то публиката как ще ни видИ,
и ще загуби тука реноме,
не мърдам аз от стаята, жаме..... -
Не мисля, трябва тука опаковка.
Ще спретнем някаква уловка.
Просто трябва стая да смени...
И тъй прикрива всякакви вини. -
Аз мисля във перде да се увий
и с него голотата да прикрий
ако пък и да имало завеса
театърът съвсем ще им хареса! -
Отело... как го споменахте Вий!
Ще трябва аз от него да се крий.
Хотелът близко е. На крачка-две...
Пуснем ще на джама там перде.
Пък гледам тука – мадам Ирина кИс,
кокори се, да вика ни – На Бис! -
Сега ще си запиша всички синоними на "удоволствие" , после на "наслада", "кеф" "хатър" и така до безкрай, за да не се повтарям😁 Но това не е от значение, защото и те ще свършат по някое време, но вие не го правете. Нито заедно, нито по отделно 😉
-
Ми айде, то се е видЕло,
ма да не чуй за туй Отело,
защото ако ни разкрие
в мига ще ни самообие! -
Ми кво да сторя ма шери,
що ти направо ме разкри.
Ей на суджук, винце съм взел....
Да ходим двама... на хотел! -
Познахте, как не знам, за баклава
гарсон аз бих убила, даже два,
защото тя по кръв ми се разлива
и до сами нощИ ми дава сила.
Аз всеки ден кибичи във бистро,
изяжда там почти полвин кило
и Ви фиксира с най-голям възторг,
и се надява да сте санкюльот.
И щом при мен дошъл със маниер,
със взор забит във моя жартиер,
прозирайки каква съм аз мръсница,
прошепнахте ми "Кирчо, от Твърдица" -
Париж,Мъглиж преплете двата града кат мадамата преплела двата крака и ако устни и"балкон"са със силикон с тоз феромон си капичнал слон.Много го владееш тоз стихоримоплет!Поздравления.
-
Их, бре, Васко и камък ще разсмееш, човече!
-
Понякога мадама от Париж
объркваш ти със ромка от Мъглиж,
но кавалерството закон остава.
Гарсонът гранд обноски притежава! -
Нерде Ямбол, нерде Стамбул
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
отива ви перде вместо бельо...
на туй се вика истинска амур-
изпраскан с феромон между лезЬО