Този свят, след снега навалял,
зимни тръпки в прозорците стели.
И в дъха ми, до искреност бял,
се издигат лъчисти къдели.
Аз пъртина за теб сътворих.
От мечти изрисувах покана.
В някой час, от безмълвие тих,
да си сбъднатост, чудно желана.
Да пропука в огнището жар.
На борина от зов да ухае.
Ти да бъдеш в душата ми дар.
Тебе бъдната нощ да извае. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация