Не знам дали успях с ума си
преживяното във дните досега,
да подредя във хронология, която
да обясня на моите деца?...
Или е просто безполезно
да се опитвам да им бъда знак.
Май по-добре е просто да живея,
а те да търсят своя бряг.
И там, във бъдното,
навярно ще успеем
на хоризонта някой ден
да срещнем заедно: те - слънцето,
а аз – мечтата, гонена от мен.
© Константин Корадов Всички права запазени