Поредната безсънна нощ ти дадох
каприз ли бе, прищявка или навик
но в твоите обятия е сладко
в целувките ти мъжки се удавих.
Ще дойда утре вечерта неканена,
очаквай ме до теб по пълнолуние,
във вихъра на своята отдаденост
сърцата ни ще трепкат до безумие.
Любовни стихове ще ми прочиташ,
преплитайки телата си виновно,
на сутринта косите руси ще заплитам
и пак ще си отида в безтегловност...
© Виктория Тасева Всички права запазени