Няма да ти липсвам – пак повтарям,
защото все още съм постоянно там
в мислите ти, и на въпроси отговарям –
няма да си сама – няма да съм сам.
Но ти не вярваш на нито една дума
и всяко нещо за тебе означава край,
а когато отвориш кориците на албума,
кой е до теб – ще попитам, а ти познай!
Пак идваш отнякъде в мислите ми
и продължаваш да ме безпокоиш,
въртиш различни любовни системи,
в чийто магически център ти стоиш.
Последните петъчни минути текат,
тебе чакам до последно тази вечер,
стрелките самотата след себе влекат
и минути след това е събота вече.
И пак наново мислите ми занимаваш,
отново кроиш какви ли не номерца,
всяка секунда ме надзираваш –
целта на мислите ти са нашите сърца.
© Никица Христов Всички права запазени